НЕДОСПАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОСПА̀Л, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от недоспя си като прил. 1. Който не си е доспал, не се е наспал. Стресна го дрезгав глас на недоспал човек, който извика: — Стой! — и попита за парола. Ем. Станев, ИК III и IV, 525. Недоспали, гладни, окървавени, капнали от умора, те [партизаните] все пак упорито продължаваха борбата. Победата, която беше близо, ги окриляше. Ем. Коралов, ДП, 142. Подранили и недоспали хора заприиждаха отново. Кр. Велков, СБ, 134. ● Спал-недоспал. Разг. Работата ми е такава: винаги на палубата — и в дъжд, и в сняг, спал-недоспал, ял-недоял. Г. Друмев, УКР, 36-37.

2. Който изразява, че някой не се е наспал. Наблюдавах открито момъка и се радвах. Туристически обувки, доста очукани,.., черно, станало вече сиво палтенце,.., обветрено лице с недоспали очи. В. Андреев, ПР, 206. Беше [Хаджията] с предивременно застаряло лице, зло, разстроено, недоспало. Д. Талев, ГЧ, 213.