НЕДОСТАТЪК —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕДОСТА̀ТЪК, мн. -тъци и (остар.) ‑тки, след числ. -тъка, м. 1. Отклонение от нормалния вид, изглед, устройство, структура или функция на нещо; дефект. Коминът над огнището имаше някакъв недостатък. Т. Влайков, Пр I, 4. Който закъснее или се покаже на прегледа с разни недостатъци в оръжието или в сбруята на коня си, ще бъде наказан според военния закон. А. Гуляшки, ЗВ, 30. Там пък, където работата е била по-немарлива и нескопосна ръка е засявала, нивата беше по-слаба, изникнала на гнезда и обхваната от плевел. Все пак дъждът и благоприятното време заличаваха много от тия недостатъци. Й. Йовков, Ж 1945, 208. При строежа на новата сграда са допуснати много недостатъци. △ Недостатък на машина. Недостатъци в организацията на труда.
2. Недостатъчно издържана, слаба в качествено, идейно-художествено и др. отношение страна на нещо, обикн. художествена творба, научно съчинение и под.; дефект. Въпреки безспорните си недостатъци,.., "Иванко" издържа изпита на времето и остана в българската литература като голяма народна възрожденска реалистична героична драма. ЛФ, 1956, бр. 3, 3. Недостатъците в литературните произведения Пенев търсеше като следовател, който издирва престъпни деяния. М. Кремен, РЯ, 574. Величков се изчерви и скромно каза, че "Невенка и Светослав" има недостатките на един опит, но той призна, че сам е учуден от силното впечатление, произведено от драмата му. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 200. При всичките недостатки на повестта, които сега авторът забележва в нея, той не може да не помни, че тя е излязла от дълбочината на сърцето му. В. Друмев, НФ, III.
3. Нарушение в нормалния външен вид или устройство на тялото на човек или животно или на негови отделни части, органи и функции; недъг1. Вълкя, по-голямата, бе работна мома, но имаше гърбица, недостатък, който я правеше сприхава, свадлива. К. Петканов, ОБ, 138. — Блазе им! — ще рекат с въздишка тия, на които природен недостатък, болест или нещастен случай е подкосил нозете или е разклатено общото състояние на здравето им. Ал. Константинов, Съч. I, 89. Беше сляп с едното око [конят] и накуцваше, но единият недостатък съвсем не го загрозяваше, а другият се забе‑
лязваше само при по-бързи алюри. Й. Йовков, Разк. I, 239. Че си бил кривоглед,..,/ това е дребен недостатък. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3 и 4, 185. Физически недостатък. Телесен недостатък. // Особеност във външния вид на някого, която се преценява като некрасива, непривлекателна. Дечев намираше, че единственият му недостатък са зъбите — жълти, криви, и ги мразеше като чужди. Х. Русев, ПЗ, 117-118. — Ще ретуширате устата и веждите, нали? — пита мелодраматично Беба, съзнаваща тайно недостатъка на своите малко неправилни устни. Св. Минков, РТК, 139.
4. Качество, особеност в характера, поведението на някого, която се преценява от определени позиции, схващания и норми като отрицателна. Има тоя недостатък в маниерите — общ на южните народи: говори с буйни ръкомахания. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 44. Той имаше недостатъка, когато е развълнуван, да пелтечи. Ив. Димов, АИДЖ, 140. — Не ме познаваш. — Аз ли не те познавам? Ти имаш един недостатък, че си прекалено кротък и добродушен. Л. Дилов, ПБД, 100. Живял си в някой град,.. и ето напущаш тоя злополучен за тебе град.. И тогава забравяш разочарованията и мъките, които ти е донесъл градът, забравяш дребните недостатъци на хората и си спомняш само хубавото. М. Марчевски, ОТ, 23.
5. Остар. Недостиг, недоимък. Самохвалството, било в живота, било в литературата, показва или недостатък на самосъзнание, или шарлатанско нахалство. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 264. — В Нанси е следвал по медицината, но не е свършил, по недостатък на средства. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 75. От ден на ден недостатъкът от вода за консумация в столицата се чувствува все повече и повече. Пряп., 1903, бр. 71, 3.