НЕДО̀СТИГ

НЕДО̀СТИГ, мн. няма, м. 1. Обикн. с предл.на или от. Отрицателна разлика между необходимото, нормалното или очаквано количество и количеството, което съществува в действителност; дефицит. Причини от различно естество и главно недостигът от материални средства попречват за редовното излизане на списанието. М. Арнаудов, БКД, 210. На големи височини въздухоплавателите започвали вече да чувствуват недостиг на кислород за дишане — настъпвало явлението кислороден глад. Р. Радулов, ИГ, 15. Тя никога не се спираше,.., а в къщи все имаше недостиг и на храна, и на облекло. К. Калчев, ЖП, 466. Населението и войниците на фронта гладували. Поради недостиг на работна ръка и добитък намаляла посевната площ. Ист. VII кл, 1965, 122. Недостиг на време. Недостиг на енергия.

2. Остар. Недостатък. Едничкото, което ще си позволим да отбележим като недостиг на сказката, бе ограниченият брой пиеси, които бяха изпълнени. Р, 1926, бр. 205, 1.

3. Остар. Финанс. Превес на разходите над приходите; дефицит. Всичкий му приход състоял от шестстотин франги годишнина, а малкий недостиг, който му бил още потребен, трябвало да изкара с перото си. Лет., 1876, 118.

Списък на думите по буква