НЕДОСТИГАЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОСТИГА̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се намира на такова място, че до него не може да се стигне, достигне; недостъпен, недостижим, недосегаем. А по недостигаемите скални дупки гнездят какви ли не птици: небесносини синявици, скални гълъби и розови скорци. П. Славински, МСК, 87.

2. Прен. Който по своите изключителни качества, същност не може да бъде достигнат, постигнат; недостижим, непостижим, недосегаем. От нея [културата] се ползували само царете и фараоните, които живеели като далечни, недостигаеми от народа богове. А. Каменова, И, 7. Царете не щадяха средства, за да увеличат пищността на резиденцията си, тикани от тщеславното желание да гонят недостигаемото великолепие на цариградския дворец. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 36. Цигуларят покоряваше със своята недостигаема виртуозност.