НЕДОСТОЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОСТО̀ЕН, -о̀йна, -о̀йно, мн. -о̀йни, прил. Обикн. като сказ. опред. при гл. съм, чувствувам се, оказвам се и под. и с предл. за или следв. изр. със съюз да. 1. Който не притежава необходимите качества, за да заслужи или получи нещо. Тук, на тази гара, когато шумът на влака се чуваше съвсем ясно, тя се чувствуваше недостойна за такъв учен мъж. Г. Караславов, ОХ I, 283. — Влюбих се в тебе.. — По-добре е за тебе да се влюбиш в друга жена, по-хубава — казала му жената. — Аз съм недостойна за твоята любов, не съм достатъчно красива. ЛФ, 1957, бр. 4, 4. Марин улови китката на сина си с два пръста и извади ръката му от джоба.. Извади я бавно, като че се готвеше да нанесе удар на недостоен противник. Ст. Сивриев, ЗСБ, 97. — Аз считам, че всички тук [в небесната зала] сме недостойни да разискваме по въпроса за плътската страст.. — продължи той [разбойникът]. Елин Пелин, Съч. IV, 15.

2. Който не притежава необходимите качества, не отговаря на определени изисквания, за да заеме някакъв пост, служба и под. Стефо Церски не жалеше, че ще умре. Сега друг трън се бе забил в сърцето му, по-остър: той се бе показал като недостоен войвода. Тая мисъл го мъчеше сега и голяма беше мъката му — по-голяма сякаш от страха пред смъртта. Д. Талев, И, 110. Ти по право си законният наследник на престола. Смилец се показа недостоен да го брани, отбрани го ти. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 46. "Господи, боже мой! — помислил министърът,.. нима аз съм недостоен за службата ти?" Нар. прик., Христом. ВВ I, 36.

3. Който не притежава нравствени и морални качества, не притежава достойнство; непорядъчен, безнравствен. Недостоен човек.

4. Който е несъвместим с достойнството на някого, който унижава, принизява достойнството на някого. Преструвките му изглеждаха жалки и недостойни за един мъж. Д. Кисьов, Щ, 184. — Аз зная доктор Рейли — започна той бързо — и трябва да ви кажа, че съм възмутен от неговата недостойна постъпка. Ст. Дичев, ЗС I, 45. Както забелязвате, ишиасът, умората, студът и главно недостойното поведение на железничаря ме накараха да нарека последния говедо. ВН, 1958, бр. 2072, 4. Да ида в магазина за покупки — това за мен беше долно и недостойно. Г. Краев, АЗ, 13. Дрончето ултимативно забранява да я наричат с недостойното прозвище, но разбира се, никой не обръща внимание на думите ѝ. Ст. Грудев, ББ, 39.