НЕДОСТО̀ЙНО

НЕДОСТО̀ЙНО. 1. Нареч. от недостоен. Той се държи спрямо мене недостойно. К. Петканов, В, 65. Ето онзи висш чиновник: какви подлости не е извършил той, за да достигне до чина, който всеки знае, че

недостойно занимава. Ал. Константинов, Съч. I, 120. Момчето разбираше, че съветът постъпва нечестно, недостойно. Цв. Ангелов, ЧД, 195-196. Незнанова наистина е недостойно изиграна. Ст. Чилингиров, РК, 279.

2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се и под. Означава, че нещо не отговаря на определени изисквания за морал, достойнство. Недостойно е да се мълчи в такъв момент.

Списък на думите по буква