НЕДОСТОЙНСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОСТО̀ЙНСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. 1. Само ед. Отсъствие, липса на достойнство. Неспособност и нравствено недостойнство не могат лесно да останат скрити. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 88. Помежду нас има мнозина, които при всичката си грубост и недостойнство си възмечтали, поради малкото богатство, което ся намира на ръцете им, че те са най-умни и най-достойни. Съв., СбПер. п II, 86. Нека срам и безчестие да покрие синца ни, като хвърлим черни дни на нашето въстание и недостойнство на емиграцията си пред очите на врага. НБ, 1876, бр. 42. 164.

2. Недостойна постъпка, недостойно дело. Не съм направил никакво недостойнство, за да ся моля да ми подарят живота. К. Величков и др., ЛБ (превод), 66.

3. Липса на положителни качества, достойнства на нещо. Господин Чолаков може най-сетне да ни каже, че говориме за сборника му с общи чърти, а не влизаме в подробности, за да укажем на хората в кое именно се състои недостойнството на сборника му. Н. Бончев, Съч. I, 141. Другата по-голяма част на материала в този сборник, която част е само доставена г. Чолакову,.. не пада по-долу в недостойнството си от другия материал, който е събран и нареден от самаго г. Чолакова. Н. Бончев, Съч. I, 133-134.