НЕДОУБЍТ

НЕДОУБЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е убит напълно, докрай, окончателно. Без пощада се избиваха жени, старци и деца; мнозина оставаха недоубити и живи биваха заравяни. Г. Георгиев, Избр. пр, 29. Знаеше ли императорът, че в тоя ров мърдат в броните, като живи раци в блюдо, ромейски войници, че помежду им реват като недоубити зверове облечени в кожуси смоляни. А. Дончев, СВС, 799. Недоубита змия.

Списък на думите по буква