НЕДОУМЯ̀ВАЩ

НЕДОУМЯ̀ВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят от недоумявам като прил. 1. Който е в недоумение, който недоумява. Като побутваше лекичко недоумяващия купувач, той го изпрати до изхода и тръшна вратата след него. П. Незнакомов, БЧ, 46.

2. Който изразява, показва недоумение. Той ходеше като занесен ту при оркестрантите, ту при хористите,.. и питаше с една и съща тъжно недоумяваща усмивка: — Научихте ли вече? Пенсионират ме... Л. Дилов, ПБД, 6. — Какво ли има да върши по това време? — чуха се недоумяващи гласове. Т. Влайков, Съч. III, 155. — Извинете.. — увлякох се и забравих. Вие бяхте хазяйката, разбира се! Тя имаше толкова недоумяващ вид — като че я бяха изведнъж и най-незаслужено ударили по лицето. А. Гуляшки, МТС, 123.

Списък на думите по буква