НЕДОУЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОУ̀ЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е завършил учението си, който е преустановил или прекъснал учението си. Той се не беше учил — той бе харчил парите на богатия си баща просто, и,.., бе се върнал в България недоучен. Ив. Вазов, Н, 63-64. Хванали я да се целува с един от младите учители и я изключили... Върна се в Три чешми недоучена. Б. Болгар, Б, 14. ● Учен-недоучен. Разг. Започнал да чете една книга и още не е стигнал края ѝ. Той смени всички училища в юга и се прибра в Яница учен-недоучен. Д. Вълев, Ж, 34.

2. Който не е изучил нещо докрай, който не е изучил нещо до необходимата степен. Борис се докосваше леко до нещата, намекваше подробности, които изумяваха слушателите, и с всестранната си осведоменост ги поставяше в такова положение, в каквото изпада недоученият студент пред известния професор. Ем. Станев, ИК I и II, 252.