НЕДОЧУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОЧУ̀ВАМ, -аш, несв.; недочу̀я, ‑у̀еш, мин. св. недочу̀х, прич. мин. страд. недочу̀т, св. 1. Непрех. Не чувам достатъчно добре, обикн. поради вроден недостатък на слуха, заболяване, старост и под. — Недочува, .. — Що? — Глух е. Ив. Вазов, Съч. VI, 200. — Не чух! — вдигна вежди комисарят. Комисарят наистина малко недочуваше. — Казах — наближаваме... Близо е вече лагерът... П. Вежинов, НС, 196. — Откога чукам — намръщи се Борис, като прескочи локвата и влезе в кухничката. — Оглушала ли си? — Недочувам, баби, недочувам. К. Калчев, СТ, 341. Тя с ужас откри, че той недочуваше добре, това беше първата фатална последица на болестта. Л. Ст?янов, П, 341. — Аз, синко, съм стар и болен човек. Очите ми отслабнаха, ушите ми недочуват. С. Славчев, БФ, 268.

2. Прех. и непрех. Не чувам някого или нещо изцяло, напълно, докрай. Промени се той към всички — поизстина, затвори се, углъби се в себе си.. Сега и жена си недочуваше понякога що му говори. Д. Талев, ПК, 461. Огненият полъх на бунта бе обвеял вече сърцата на всички.. Пазванти и пъдари усещаха това и гледаха да не се пречкат много-много из улиците, мъчеха се да недовиждат и да недочуват... Г. Караславов, ОХ IV, 507. — Панайотке, — рече Кондо,.. — Ще те оженим! — Кое рече? — попита тя, недочула добре. Д. Немиров, Б, 69. — Какво, какво? — недочул, попита го Раденко, като се спря на улицата пред входа. Б. Обретенов, С, 37. ● Чул-недочул. Разг. Когато на улицата минават софийски знаменитости, "непризнатите таланти" клюкарствуват по техен адрес, чули-недочули, но непременно преувеличили семейните им тайни. М. Кремен, РЯ, 405. Новият катепан Панагос, чул-недочул обясненията му,.., веднага заповяда да го затворят в кулата. Й. Вълчев, СКН, 153. недочувам се, недочуя се страд.