НЕДОЯ̀ЖДАНЕ

НЕДОЯ̀ЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от недояждам и от недояждам си. "И само защото много заслабнах от недояждането, аз и се поболях, само затова реших да подаскалувам на село, дето животът е мирен и сит." Г. Стоев, ПЗ, 67. — Помисли най-сетне и ти за семейството си — продължи тя. — Виж сина си колко е измършавял от недояждане. К. Калчев, СР, 95. — О, господарю, — възрадва се Кобхай, който истински страдаше поради системното недояждане на господаря си.. — мога да сваря пилета. А. Гуляшки, ЗВ, 533. Във всичко се чувствува как хиляди хора поемат свободно въздух в гърдите си, как все така облечени почти в дрипи, с побледнели от недояждането лица, пеят изтерзано, но тържествуващо. К. Странджев, ЖБ, 126.

Списък на думите по буква