НЕДЪ̀Г

НЕДЪ̀Г1, мн. -зи, след числ. -га, м. 1. Телесен недостатък, обикн. вроден или като

последствие от нараняване, болест, старост и под. Като ученик в Пловдив Славейков прекарва мъчителна и тежка болест, последвана от парализа. Този придобит недъг слага отпечатък върху целия му живот. Лит. Х кл, 262. Той [Шишко] бе загубил едното си око преди десет години в сбиване с полицията на един митинг, а другото, сякаш за да компенсира недъга му, светеше с някаква особена, мрачна острота. Д. Димов, Т, 228. Като захвърли бастуна си (освен безбройните си други недъзи, даскал Ангел беше и куц), той се тръшна в къта и завика. Й. Йовков, ЖС, 192. Който е белязан с някой недъг или е наказан с неизлечима болест, той е във властта на тъмните сили. Д. Талев, С II, 192. // Вродено заболяване или хроническа болест. Някакъв незнаен недъг гризеше здравето на това нежно и мило дете. Елин Пелин, Съч. III, 23-24. — Слава на бога,.. — изрече с треперещ и слаб глас болнавият поп, като се мъчеше да задуши кашлицата,.. Ала недъгът го хвана отведнъж и бедният духовник едва не изтърва от безкръвните си пръсти тежката,.., книга. Ст. Загорчинов, ДП, 370. Величков работеше постоянно. Недъгът, който гризеше от години здравето му и го заведе в гроба, не отнимаше нито енергията, нито бодростта на тоя мощен дух. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 208.

2. Прен. Обикн. мн. Книж. Недостатъчно издържана, слаба в качествено или друго отношение страна на нещо; недостатък, слабост. Пред нас изпъкват нагледно всичките недъзи и болки, борби за надмощие, интриги и коварства, в които се е изтощавала силата на патриаршията. К. Величков, ПССъч. VIII, 272. Миналото беше оставило много недъзи, черковни, училищни и читалищни капитали се разпиляваха и укриваха. Й. Йовков, Ж 1945, 54. Увличаха ме социалните и психологическите роли, особено ония, които изобличават недъзите на обществото. Ив. Димов, АИДЖ, 119. — Утре ще кажа на всички учители: при вас иде един стар учител, който добре познава вашите нужди и недъзите на нашето просвещение. Ст. Л. Костов, Г, 62. Политически недъзи.

— Друга (остар. и диал.) форма: неду̀г.

НЕДЪ̀Г

НЕДЪ̀Г2, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Недъгав. По силата на своята природа дребната буржоазия е духовно бедна и естетически недъга. Вл. Филипов, Пл, 1969, кн. 23, 74.

Списък на думите по буква