НЕДЪГАВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДЪ̀ГАВО. Нареч. от недъгав. Другият [селянин] беше също висок, но немощен и вдървен.., погледът му беше безизразен и недъгаво обвесената му глава се поклащаше при вървежа. Д. Ангелов, ЖС, 72. Тя имаше и едно куцо момиче, .. Какво стана с него, лельо? — Помина се, лели, преди седем-осем годин се помина. — Ама цял живот си изживя така недъгаво. Т. Влайков, Съч. II, 200. ● Обр. Цитатите, .., показват ясно .., колко недъгаво е разправена тая случайна и глупава история. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 324.