НЕДЪЛГОВРЕМЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДЪЛГОВРЀМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Който съществува, трае кратко време; недългогодишен, недълготраен, недълголетен, недълговечен, краткотраен. — Ще се търпи... какво ще се прави? .. — въздъхна с примирение Ганчовски, замисли се и пак седна на мястото си, но вече не продължи да разказва приключенията си след злополучната си недълговременна приставска служба. Т. Харманджиев, КВ, 541. Аз пожелах да приведа тук от свой собствен недълговременен опит няколко средства, чрез които може един учител да спечели любов и уважение от учениците си. Н. Попов, Ч, 1875, бр. 8, 353.