НЕДЪЛГОЛЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДЪЛГОЛЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който съществува, трае кратко време; недълговременен, недългогодишен, недълготраен, недълговечен, краткотраен. Без да пита, Филип научи цялото ѝ недълголетно житие-битие. Тази година завършила гимназия и сега кандидатствувала в Химико-технологическия институт. Ем. Манов, БГ, 42.

2. Който не живее дълго, който не е с дълъг живот; недългогодишен, недълговечен.