НЕЕФЕКТИВНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕЕФЕКТЍВНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от неефективен; безре‑
зултатност. През посочените пет години (1780-1785) традиционните противомерки на властта вече успели да докажат пълната си неефективност срещу новото явление [кърджалийството]. В. Мутафчиева, КВ, 60. Неефективността на контрола е очевидна.