НЕЖНИЧА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЀЖНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Проявявам нежност към някого или нещо, обикн. по начин, който прави впечатление, привлича вниманието. — Хайде, кажи ми, моля ти се, кажи ми... — започна съвсем неочаквано да нежничи тя и се приближи и седна до него. Д. Калфов, Избр. разк., 348. Тогава тя прояви желание за близост, нежничеше, а той дори не я целуна. А. Гуляшки, Л, 392-393.

— От рус. нежничать.