НЕЖНИЧЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

НЀЖНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. Гальов. от нежен. Тя [Лила] се притисна до него. — Слушай, мили! — Какво има? Много си нежничка днес. Г. Стаматов, Разк. I, 171. Когато тръгнем нагоре по липовите алеи, аз ще окача на бялата ѝ шийка едно златно медальонче с такава тъничка верижка, толкова ситничка и нежничка — сякаш влакънце от паяжина. Д. Калфов, Избр. разк., 334. Тя [Росинка] изтича до храста, откъсна кокичетата... — Нали са много нежнички? — рече тя, като допря устни до снежнобелите цветчета. Д. Ангелов, ЖС, 246.