НЕЗАБАВНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАБА̀ВНО. Нареч. от незабавен; веднага, бързо. Утре очакваха Тосун бея от К. с нови пълчища башибозуци и щяха незабавно да ударят на въстаналия град. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 139. Получи се запо‑

вед полкът незабавно да се построи на юг от селото. Й. Йовков, Разк. II, 131. Пожарникарите от покрива предадоха поръчение: началникът да слезе незабавно! А. Каралийчев, ТР, 54. Подир 2-3 деня Каменов получи от шурея си една записка, с която последният го канеше незабавно да дойде в София. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 2, 151.