НЕЗАБЕЛЯЗАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАБЕЛЯ̀ЗАН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е забелязан, видян или не е усетен от някого. — Ще я караш умната, ще гледаш да влезеш незабелязан, никакви разправии с никого. Д. Спространов, ОП, 295. Пинтовата къща бе много удобна и за незабелязано влизане, и за незабелязано излизане. Г. Караславов, ОХ IV, 451. Избрах си малка масичка до една от колоните и сядах винаги там, необезпокояван и незабелязан от никого. Г. Райчев, Избр. съч. II, 124. Едва видимо бледен, без да изгуби самонадеяния си израз, Михайло му подаде ръка и се обърна към незабелязания досега от Раковски човек вляво от масата. Ст. Дичев, ЗС I, 225. Нощният мрак и безлюдие помогнаха на бежанците да напуснат селото, незабелязани от никого. Ив. Вазов, Съч. ХII, 144.

2. Който не е привлякъл вниманието, не е направил впечатление, не се е откроил, изпъкнал със своя вид, качества, постъпки и под. Стараех се да бъда незабелязан, да не се чувствува присъствието ми. Искаше ми се да ме забравят, да не мислят за мене. К. Калчев, ПИЖ, 54. Доскоро Кондо преживяваше, без да усеща как тече времето.. Живееше днес за утре и се стараеше да бъде съвсем незабелязан. Д. Немиров, Б, 59. Едва свършил гимназия [Гео Милев], превежда, пише и издава книги, които не минават незабелязани. Н. Лилиев, Съч. III, 74. — Да знаят те [колегите] как му е тежко [на Комков], чак му се плаче.. Колко е самотен, незабелязан, изоставен. М. Кремен, СС, 73.