НЕЗАВАРДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАВА̀РДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който не е заварден, защитен. Оттам през Сливен и Железни врата, опитни старопланински водачи щяха да го преведат направо за Търново по незавардени пътища. Д. Рачев, СС, 255. Въстаниците завзеха цяла Средна Гора. Безоръжните жители на незавардените села отстраниха се в двата по-главни градове. Г. Бенев, БК (превод), 50.