НЕЗАГЛЪХВАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАГЛЪ̀ХВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който не заглъхва, не стихва. Повечето повтарят някогашната извънсъдебна присъда, че Яворов е убиец на жена си. Тая жестока, хлевоуста мълва, превърната в клевета от Лорините защитници и от Яворовите врагове, мина незаглъхваща през няколко десетилетия. М. Кремен, РЯ, 21.