НЕЗАДОВОЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАДОВОЛЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е получил това, което му е необходимо, което е искал, очаквал, към което се е стремил; неудовлетворен. Човек е същество, жадуващо за свобода, и когато тая свобода му е отнета или пък мисли, че тя му е обсебена, той е незадоволен и потиснат. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 161. След няколко минути малкото дружество седяло около трапезата, яло весело, смеяло са и разказвало различни приказнички, само Смил бил замислен и незадоволен. Л. Каравелов, Съч. IV, 140. Ния се залавяше с децата на етърва си и вършеше с майчинска грижовност дори и най-грубата работа около тях.., но все пак сърцето ѝ оставаше незадоволено — децата бяха чужди. Д. Талев, ПК, 108-109.

2. За материална, духовна или др. потребност — който не е задоволен, удовлетворен; неудовлетворен. Незадоволена жажда. Незадоволени потребности. Незадоволени жилищни нужди.

3. Прен. Който не е осъществен, реализиран, удовлетворен; неудовлетворен. Амбицията да стигне пръв до обсадените казарми оставаше незадоволена. Това го ядоса още повече. Ем. Станев, ИК III и IV, 468.