НЕЗАДОВОЛЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАДОВОЛЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от незадоволен; неудовлетвореност, неудовлетворение. През това време Лора се измъчва от едно тягостно чувство на пустота и незадоволеност, озарено понякога от искрица надежда. М. Кремен, РЯ, 376. Личният опит го учи, че в съвременното му общество няма място за такъв "живот-красота" — и той [Дебелянов] преминава към настроения мрачни,.. Песимизмът тук е израз на незадоволеност, на безверие. Г. Цанев, СИБЛ, 486.