НЕЗАДОВОЛИТЕЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАДОВОЛЍТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Книж. Отвл. същ. от незадоволителен; неудовлетворителност. Величието и безсмъртието на Толстой не е в неговата проповед на морала на непротивенето, а в това, че той беше гениален художник, който дълбоко почувствува незадоволителността на днешния свят. Г. Бакалов, Избр. пр, 557.

2. Нежел. Незадоволеност. Не смееше да се оплаче на Султана от своята самотност .. Стоян не знаеше как да нарече с най-хубави думи всичко това и оставаше само тъжната му незадоволителност. Д. Талев, ЖС, 92.