НЕЗАДОВОЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАДОВО̀ЛНО нареч. Остар. Недоволно. В това време из тая кръчма излезле десетина души и разговаряле са доволно живо и пламенно, но в това също време едни говориле незадоволно, а други биле радостни. Л. Каравелов, Съч. V, 13.