НЕЗАДОВОЛСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАДОВО̀ЛСТВО, мн. -а, ср. Остар. Недоволство; незадоволение, незадоволствие. Тия лица искат българите да бъдат незадоволени от правителството, за да се възползуват един ден от това незадоволство за свои цели. Хр. Бръзицов, НЦ, 226.

Някакво незадоволство долавя у себе си, някакво неприятно чувство се откройва и излъчва в душата му. Т. Влайков, Съч. III, 41. Аз чух не една остра шега за измамата с квартирите,.., но в тия шеги имаше повече добродушие, отколкото незадоволство и яд. Й. Йовков, Разк. II, 107. По Милициното лице се изобрази незадоволство. Ив. Вазов, Съч. IХ, 134. Ако някога са се слушали някои незадоволства от посетители, това е било само по отношение храната и другите удобства. БД, 1909, бр. 31, 3.