НЕЗАЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАЀТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е зает от някого или нещо, който е празен, свободен. — Да седнем там — каза тя, като посочи няколко стола край стената, .. и смело тръгна към незаетите столове. Ем. Станев, ИК I и II, 228. Списанието бе принудено да спре безславно през 1907 г., изоставено от многобройните някога свои читатели.. Но мястото на сп. "Мисъл" остана незаето. Ив. Богданов, СП, 18. Вече добре разбирам, .., защо длъжността на пътуващия кореспондент е стояла преди мене две години незаета. Сл. Македонски, ЕЗС, 144. Първокласните и второкласни купета бяха заети от германски офицери.., а ние трябва да се свиваме и да търсим незаети места. Д. Ангелов, ЖС, 141. И пак дълбока нежност ме обзе — / събудена от майчината обич — / знай, твоят кът е, майко, незает / в сърцето ми. В. Андреев, ППес., 71.

2. Който не е зает с работа, ангажименти и под.; свободен, неангажиран, незаангажиран. Аз, разбира се, не отговарях, а само махах: "Абе карай да върви!", но наоколо постепенно се събра голяма група от незаети с друго хора, които коментираха оживено случая. Я. Антов, ТВК, 20. — А на вас винаги ли ви се танцува? — Почти да. — В такъв случай бихте могли да танцувате... Вижте колко момичета стоят незаети. Й. Стоянов, ПД, 64. И понеже в този момент / един референт/ в Министерството на параходството / имал един братовчед / незает / в производството, / не било трудност голяма / да станат на острова двама. В. Петров, Худ. С I, 274.