НЕЗАКОПЧА̀Н

НЕЗАКОПЧА̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е закопчан; откопчан, разкопчан. Предвождаше ги [стражарите] кметът. Той беше гологлав, с незакопчана шуба, която се развяваше от вятъра. К. Калчев, ПИЖ, 28. Тъй ходеше облечен с едно дълго палто, незакопчано, овехтяло. Й. Йовков, Разк. II, 75. Една гатанка за зелката казва: "Четиридесет дрешки и всичките незакопчани." Но в едрата глава на късното зеле има много повече листа. Бтн V и VI кл (превод), 99.

Списък на думите по буква