НЕЗАЛИЧИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАЛИЧЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Обикн. за следа, диря и под. — който не може да се заличи, изличи и унищожи, премахне; неизличим. Рядко ще има тракиец, който да не носи една рана в душата си, .., една незаличима следа от няколко катастрофи и по̀треси в разни форми и размери. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 82. Каравелов има за какво да послужи за модел на всички ония, които пишат на български, .. Той е съдействувал до най-висока степен за обработване на езика, в който е оставил незаличими дири. К. Величков, ПССъч. VIII, 63. И целият народ върви, не спира, / дошел далеч от тъмни времена / по кървава, незаличима диря, / върви, върви към светла бъднина. Бл. Димитрова, Л, 24. // За възприятие, преживяване и под. — който е оставил дълбоки, трайни следи в съзнанието и не може да бъде забравен, заличен; незабравим, неизличим, незагладим. Даденият образ от Будевска е останал незаличим в спомена на тези, които са я видели в ролята [на Мила от "В полите на Витоша"]. Ст. Грудев, АБ, 84. Два часа да погледаш в съзерцание това чудо на вековете и ще отнесеш за цял живот незаличим спомен на изживелица. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 362. Тежкият живот оставя незаличими спомени в душата на поета [Дебелянов]. Лит. ХI кл, 83. Разказите.. са интересни и поради това, че тематиката им е съвременна,.. Те оставят незаличими впечатления в съзнанието на читателя. С, 1952, кн. 11, 189.