НЕЗАЛОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАЛОВЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е заловен, уловен, хванат, който е на свобода; неуловен. Новият султан Мурад, в знак на благоволение и за хаир, че се бе възкачил на престола, прати известие да пуснат незаловените с оръжие, а да задържат само водачите. Зл. Чолаков, БК, 108.