НЕЗАПАЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАПА̀ЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е запален, подпален. Два нечисти кревата от дъски, зле подпрени на дървета, проста печка, незапалена. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 65. Бай Яни държеше нещо в ръка .. В другата му ръка се полюшваше незапален фенер, а под мишница стискаше плат. П. Стъпов, ЧОТ, 92-93. На малката незапалена клада се изкачи човек, окървавен от блясъка на огъня, протегна ръце към пламъците и завика нещо неразбрано. А. Дончев, СВС, 656. Генералът седеше, дъвчейки незапалената цигара. Й. Радичков, ГП, 43.