НЕЗАПЕТНИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАПЕТНЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Който не може да бъде опетнен. Най-големите му [на Константин Величков] противници .. не можаха да му откажат благородството на характера, силата на таланта и незапетнимото му почтенство .. на обществен деятел и честен човек. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 212.