НЕЗАПИРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАПЍРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Диал., сега поет. Неспирен, безспирен. А вятър пробягва, пробягва, люлее / море многостебли пшеници. / Постой, незапирен! Ем. Попдимитров, К, 27. В беди нехайник, горестен в кът мирен, / несретник кораб, скитник незапирен / на път зората ще го призове. Н. Ракитин, С II, 24. Пред тях беззвучно белите стени / на болничната стая се разтапят / и сякаш тънат в тъмни далнини, / там гдето морни часовете капят / и в своя вечен незапирен ход / отвличат техните слънца към запад. Н. Лилиев, С 1932, 125.