НЕЗАСЛУЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАСЛУ̀ЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се получава без някой да има някаква заслуга, без да е заслужил да го получи. Сега, когато е вече инвалид, трябваше да гладува, а други, които нямаха никакви заслуги,.., получаваха високи служби и незаслужени награди. М. Марчевски, ОТ, 250. — Аз даже съм поласкан от тия незаслужени комплименти. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 80.

2. Който се понася, търпи от някого несправедливо, без той да има вина; несправедлив, неоснователен. — Знаете ли,.., какво значи да нанасяте незаслужени оскърбления на длъжностно лице? Св. Минков, РТК, 196. Незаслужена оценка. Незаслужено наказание.