НЕЗАСЯТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАСЯ̀Т, -а, -о, мн. незасѐти, прил. За земна площ, нива и под. — на който не е извършена сеитба; непосят. Наблизо имаше незасети градини. Й. Йовков, Ж 1945, 88. Кузма, синът на Пантелей, ходеше като сянка из незасетите си бащини ниви. А. Гуляшки, МТС, 67. Дадоха на Змая и Житана две хижи на двамина побягнали селяни, дадоха им земята — незасята, неорана, дадоха им дори болярски добитък. А. Дончев, СВС, 593.