НЕЗАТЍХВАЩ

НЕЗАТЍХВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не затихва, не утихва. В килията беше навлязъл вечерният мрак. През отвореното прозорче нахлуваше равната глъчка на спокойната атонска вечер. Глухо долиташе незатихващият шум на вълните. А. Каралийчев, ПГ, 114.

2. Прен. Който не престава, не секва. Калитко, .., изведнъж навъси вежди.. Обаче продължи да слуша с незатихващо любопитство. Ив. Хаджимарчев, ОК, 342-343.

Списък на думите по буква