НЕЗАЦАПАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАЦА̀ПАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е зацапан, изцапан, замърсен; неизцапан, незамърсен. Съдържанието върху пощенските карти трябва да остане незацапано и четливо. ОФ, 1950, бр. 1824, 2. ● Обр. Искам да ги [Бога и Христа] видя аз като дух, като око, през което гледа чиста, незацапана от лошотии душа. Ст. Чилингиров, ХНН, 198.