НЕЗАЩИТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАЩИТЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е без защита и може да бъде засегнат, ударен, унищожен; незаварден. — Сърбите настъпват от Брезник към Перник и София. Найден скочи. Владая — незащитена, пътят към София — открит, а там — никакви войски. В. Геновска, СГ, 391. Шетаха тия злосторници, .., пресрещаха мирните пътници, .. Сберяха ли се повече, спускаха се в равнината и грабеха незащитените селища. О. Василев, ЗЗ, 24. Изведнъж, за някаква част от секундата, сребърната завеса, изтъкана от острието на Караибрахимовата шпага, се разкъса и аз видях незащитените му гърди. А. Дончев, ВР, 261. Метеоритната теория обяснява произхода на кратерите [на Луната] с външни причини: ударите на метеоритите в незащитената с газова обвивка повърхност на Луната. ВН, 1961, бр. 3125, 4. Улицата дебне вред стоока/ малкия незащитен човек. Бл. Димитрова, Л, 223.