НЕЗВА̀Н

НЕЗВА̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. Остар., сега поет. 1. Който не е канен, извикан, призован някъде; неканен. Мъжете едва се поизвърнаха, докато стражата прекарваше покрай и между тях незвания гост. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 476. Смъртта дойде незвана и прекъсна живота на богато надарения в неговата творческа зрелост. За таланта на Димитър Димов 56 години са твърде кратък живот. П. Матев, ПОС, 53-54. Ах, ти ли пак?... Що търсиш, Меридоре, незван в туй време? Г. Райчев, ЕЦ, 59. Все тия болни светлини/ и тия сълзи неизпла‑

кани,/ и тия немощни жени,/ незвани и нечакани! Н. Лилиев, С 1919, 24. Незван гост, готово магаре. П.Р. Славейков, БП I, 302.

2. Прен. Който не е определен, предопределен, призван да върши нещо.

Звани и незвани (зван и незван). Разг. Неодобр. 1. Обикн. в съчет. с приятели. Действителни, истински и неистински (приятели). И ти, .., имаш сигурното чувство, .., че той би те разбрал по-добре от много звани и незвани приятели. С. Северняк, ОНК, 207-208. 2. Лица, които имат призвание за нещо, които имат способност да вършат нещо и лица без такова призвание, без такива качества. Понеже обработката на народни песни носи пара̀, втурнаха се към това поприще звани и, разбира се, повечето незвани. Н. Хайтов, П, 291-292. Липсата на какъвто и да е контрол дава възможност на всеки зван и незван да поучава, да води, да показва — полуграмотни, невежи и тъпи младежи кръстосват страната ни със сказки и книги под ръка. К, 1926, бр. 94, 2. Звано и незвано. Диал. Канени и неканени. Събрало се Марку срамно госке, / събрало се звано и незвано, / па говоора у чесни трапези. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 5.

Списък на думите по буква