НЕЗЀМЕН

НЕЗЀМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който се отнася до света, извън планетата Земя; извънземен. Преди хиляда деветстотин тридесет и първа година американският радиоспециалист Янски откри радиоизлъчване от неземен произход с дължина на вълната около петнадесет метра. П. Стъпов, ГОВ, 185. По-импозантно и по-интересно е намиращото се наблизо широко гърло на вулкана.., който отдалеч контрастира на ясносиньото небе със своите огненочервени скални маси. Той наподобява някакъв неземен пейзаж. ВН, 1960, бр. 2618, 4.

2. Според митологични и религиозни представи — който не е свързан с реалния, с действителния живот, а със задгробния, небесния свят. Смъртта туряше вече печата си на лицето на пътника към другия свят. То имаше изражение неземно. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 39. За тях това било омагьосано място, което според преданието се посещавало от злите духове и неземни същества. Е, 1981, бр. 1085, 4. Не от плът, от фарфорова чистота и благоуханна душевност бе създадена царската щерка, та когато сядаше до мене, струваше ми се, че ставам неземен, като да съм на седмото небе. Ем. Станев, А, 22. Когато хората се разделят със свои близки, те ги оставят на св. Троица и целувайки свидните им десници, призовават с плач неземната сила на помощ. Ст. Загорчинов, ДП, 498.

3. Който е резултат от въображението, фантазията на човека; въображаем, измислен. Йовка седеше на судурмата с глава подпряна на преградката,.., и летеше с крилата на мечтите си в своето тайнствено, добро, неземно царство. Елин Пелин, Съч. III, 56-57. Те мечтаят за бъдещето. Но това не са празни безплодни мечти, мечти за някакви неземни и неосъществими светове. Г. Караславов, ПМ, 95.

4. Прен. Който е необикновен, изключителен, съвършен; божествен, приказен. Отнякъде долитаха сладки, мили, упоителни звуци.. Той още не можеше да се опомни, още не можеше да повярва, че в тези глухи пущинаци могат да се чуят такива неземни, нечувани благозвучия. Г. Караславов, Избр. съч. V, 237. Тя е била неземна красавица и е будила грешни мисли у мъжете. Елин Пелин, Съч. IV, 17. Симон видя как божият пратеник пристъпи към него и, унесен в неговата неземна хубост, той го чакаше да се доближи. Д. Талев, СК, 30. Възхитителна е тогава Витоша. Тя добива неземен фееричен вид, тя губи за окото всяка плътност, прилича на един призрак, на един чуден мираж. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 6. // За чувство, преживяване — който се проявява с извънредно голяма сила, във висока степен. Често му се струваше, че небето се отваря и че през ослепителната му светлина се показва сам Бог. Тогава той се изгубваше в неземна радост. К. Петканов, ОБ, 121. — М-м... ще те изям... Моята мила, моята сладка... Тоя страстен шепот опиваше Марийола като старо вино.. С всеки миг тя усещаше все по-голямо и по-неземно блаженство. Ст. Чилингиров, ПЖ, 103. Койчев влезе в кухнята и се прилепи пак на прозореца. С някакво неземно наслаждение загледа той пространния кър. Живот кипеше там, хора гологлави работеха, милвани от топлите лъчи на пролетното слънце. Ц. Церковски, Съч. III, 122-123.

Списък на думите по буква