НЕЗЀМНО

НЕЗЀМНО. Нареч. от неземен. 1. По начин, неприсъщ, нехарактерен за живота на земята, за реалния живот, свят. Тогава господинът от комисията, .., се усмихна някак си неземно и се обърна вдъхновено към заседаващите. Елин Пелин, Съч. IV, 113-114.

2. В съчет. с прил. За означаване на много висока степен на качеството, изразено с прилагателното; необикновено, изключително. Дали защото небето над срещните здания сияеше в последните отблясъци на залеза, или защото меката топлина на ясния летен ден го обгали.., но затворникът зина от почуда, сякаш бе стъпил в неземно красив свят. Г. Караславов, ОХ IV, 321. Отчаян, окаян, веднъж в булеварда/ аз тръгнах неземно злочест. Хр. Смирненски, Съч. II, 223. Дали личаха в тях метежните години,/ или неземно чисти бяха тези зеници? М. Петканова, Ст, 38.

Списък на думите по буква