НЕЗИБЛЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗЍБЛЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Поет. Устойчив, непоколебим. Ханът спеше спокойно и сънуваше как най-после твърдо са укрепени незиблемите устои на държавата. Р. Ралин, Ст, 1965, бр. 999, 2. Колчем на юг от прозорец погледна -/ Витоша там в кръгозора застава:/ символ на снажност и мощ всепобедна,/ царствена, горда, незиблема, права. Ив. Вазов, Съч. III, 194. Да, иде време по-спокойно, по-честито,/ озърна щат се вси учудени назад -/ и паметниците незиблеми, които/ въздигнали сме ний, тепърва ще дивят. К. Христов, Избр. ст, 287.

— От рус. незиблемый.