НЕЗЛОБИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗЛОБЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не изпитва, не проявява злоба; незлостен, беззлобен, незлобен, незлоблив. На всяка крачка той се виждаше придружен от добродушния по-голям брат Иван, тих, кротък, незлобив. Елин Пелин, Съч. III, 160. В характера на Друмев е лежала някаква раздвоеност,.. Ту кротък, добродушен, поетически мечтателен и незлобив.., ту упорит на своето мнение. М. Арнаудов, БКД, 123. Майка ѝ на младини беше същата присмехулка, но незлобива, имаше златно сърце. А. Гуляшки, МТС, 84. Той мислено сравни тези волни и незлобиви хора със студените лица на богатите англичани. Гр. Угаров, ПСЗ, 29.

2. Който не съдържа, не изразява злоба; незлостен, беззлобен, незлобен, незлоблив. Мечков вдигна главата си и го погледна с открит, незлобив поглед. Д. Кисьов, Щ, 81. Артистът на заставата доста сполучливо имитираше гласа на своя другар и тогава граничарите край тях избухваха в незлобив смях. Б. Несторов, СР, 110. Като мислеше за нея [Лиляна], тутакси се сещаше за Александър. И го притискаше не завист, а чувство на обида, примесено с недоумение и незлобива ирония. А. Гуляшки, Л, 207. Вие с Нуринка кога си дадохте дума? Хубава е тя, не гледай, че майка ѝ е такава. — Много знаеш ти! — намуси се той. Болно го [Садък] засегна незлобивият намек на Медко. Х. Русев, ПЗ, 138.