НЕЗЛОБЛИВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗЛОБЛЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от незлоблив; незлобивост, беззлобие. Доволен съм, че те чух и, струва ми се, разбирам, че учиш людете на благочестие и незлобливост. М. Смилова, ДСВ, 147. Старият, който познаваше чедото си и вярваше в неговата незлобливост и доброта, трепна. Г. Караславов, Избр. съч. I, 375.