НЕЗНАЙНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗНА̀ЙНО нареч. Поет. 1. Без някой да знае, без да е известно на някого; тайно от някого. И в тайното килерче/ заработих при свещта/ на опушено фенерче,/ скрит от строгий си баща./ .. / След вечеря, пак, незнайно/ от баща си, бързах там... Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 186-187. Измесени сме от утайките на миналото./ Незнайно напластени с вековете в нас,/ те оцветяват алената или синя наша кръв. Е. Багряна, СЧ, 87. // В съчет. с въпр.местоим. или нареч. Без да се знае, без да е известно; неизвестно. Въздухът е наситен с любовни въздишки. И с чудни аромати, незнайно как дошли от обкичените с палми брегове. Б. Шивачев, ПЮА, 37. Тримата млъкнаха. Тогава пак ненадейно, незнайно откъде, се появи същото онова момиче. Елин Пелин, ПР, 14. Сиви и печални бяха лицата на хората, които, заврели помръзнал нос в омазнените яки на вехтите си палта, бързаха незнайно къде. Ив. Мартинов, ПМ, 30.

2. Обикн. с гл. съм. Означава, че нещо не се знае, не е известно; неизвестно. — Е, казвам, какво ще правите?.. — То, учителю, и господ да слезе, свърши се вече! — отвърна ми бай Никола. — На, нощеска претупали Недя и незнайно е, ще оживее ли. А. Страшимиров, А, 548.