НЕЗНАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗНА̀НИЕ, мн. няма, ср. 1. Отсъствие, липса на знания, на познания в някоя или в много области на науката или на жи‑

вота. — Човек се учи, докато е жив, и разумният человек никога нема да премълчи своето незнание, а ще пита и разпитва, за да се научи. Д. Талев, ПК, 244. Искаше ми се все това момиче да ми сервира.., очите ми не се откъсваха от очите му.. И тъй като не можех да му предложа никаква галантност поради незнание на езика, усмихвах му се с поглед. М. Яворски, ЕСВ, 152. На немски знаех да казвам само добър ден.. Когато момичето ме отведе до хотела, дъждът се усили, но то понечи да си тръгне. Тогава за пръв път изпитах мъката от незнанието на чужд език. Исках да му благодаря, а не знаех как. И. Петров, ОЗап., 24-26. Народе клетий,/ разбираш ли таз басничка? Добитъкът си ти,/ юларът е неизгладимото незнание в тебе,/ а ратаите са безсъвестните партизани. Ст. Михайловски, СБ, 83.

2. Липса на някаква информация, сведения, осведоменост за някого или нещо; неосведоменост. Казваше се, че точно по средата на морето има остров, чайките прелитат от него, но нито един моряк не бе видял тази суша някъде в Черно море, значи пак е измислица или незнание. Д. Добревски, БИ, 21. Съветът реши да се изпратят пратеници за преговори с Аарона. След това почна броенето на загубите, не съвсем вярно поради незнание или прикриване, ала императорът трябваше да го приеме за вярно. А. Дончев, СВС, 705. "Те искат, каза той [Стамболов], да се ползуват от нашето незнание какво става в Европа, искат да ни въведат в един лъжлив път." С. Радев, ССБ I, 184.