НЕЗРИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗРЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който не се вижда, не се възприема със зрението; невидим. Самуил затвори очи. Прониза го отчаяното лудо свирене на щурците. Не свирене, а припяване. Разнесено от незрим вятър. А. Дончев, СВС, 829. Нинка бе ме забравила. Гледаше ме, но виждаше и говореше само с прелитналите от миналото незрими сенки на спомените. О. Василев, ЖБ, 48. Най-горе е Ком. Неговото незримо присъствие ще откриеш в стръмнините на пътя, в усилието на тънките буки да изскокнат из доловете и да догонят възходящата чупка на билата. Отеч., 1978, кн. 6, 25. И като пастир [вятърът] незрим/ лек, игрив, неуморим,/ свири тънко със уста. Н. Ракитин, ЧЛ, 64.