НЕИЗБРОДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗБРО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Поет. Който не може да се изброди, на който не може да му се стигне краят, тъй като е много голям, обширен; безброден, неизбродим, безкраен. Какво ще наследи от баща си, който сам навремето бе наследил и неизбродна земя, и цели стада добитък. Ст. Марков, ДБ, 464. В небето се виеха орли, рееха се над неизбродните гори. Д. Фучеджиев, Р, 101. Тук-там из усоите ще срещнеш явор или китка ели, инак цялата тая неизбродна мера е бук, само бук. Н. Тихолов, ДКД, 64.